Web Content Viewer
ActionsЗабележителности
Природни забележителности
Поддържан резерват „Пясъчна лилия” – най-малкият резерват в България. Намира се на юг от Созопол, в местността Каваците. Обявен е през 1962 г. и съхранява едно от най-големите находища на пясъчна лилия – терциерен реликт, вписан в Червената книга на България като застрашен от изчезване вид. Корените й могат да проникнат на няколко метра дълбочина в негостоприемните пясъци. Наричана е още „Царицата на цветята” и „Морски нарцис”;
Защитена местност „Колокита” /Коренята/ – намира се на около 2 км югоизточно от Созопол, между Райския залив, м. Каваците и Черно море. Обявена е през 1970 г. с цел опазване на скалните брегове. Въпреки статута й на защитена, множество постройки във всевъзможен архитектурен стил са накацали по скалистия бряг;
Защитена местност „Острови Св. Св. Иван и Петър” – обявена е през 1993 г. за запазване естествени местообитания на защитени и редки видове птици;
Природна забележителност „Пясъчни дюни Каваците” – намира се на около 3 км южно от Созопол. Дюнните образувания достигат 5-6 метра височина и са обрасли с пясъколюбиви растения;
Комплекс „Ропотамо” – включва биосферен резерват „Ропотамо”(CORINE място), остров Св.Тома („Змийският остров”, известен с растящите там кактуси-опунции и с колонията на гюнтерова полевка), природна забележителност „Блато Алепу” (място по CORINE биотопи) , защитена местност „Стамополу”, Аркутино – влажна зона, обявена за обект към Рамсарската конвенция, природна забележителност „Маслен нос”.
В резерват „Ропотамо” се предлага разходка с лодка от моста на главен път Бургас – Резово до устието на р. Ропотамо.
Крайморски маршрут гр. Созопол – р. Ропотамо – гр. Приморско
Продължителност – 7 часа (20 км)
От квартал Новия град на Созопол се тръгва на юг и за около 30 минути (2 км) се стига до местността Божака (Буджака), където на полуостров с нос Колокита се намира защитена местност „Колокита”. На площ от около 650 км2 се наблюдават интересни скални образувания и малки заливчета, които от научна гледна точка неправилно са наречени “фиорди”. На нос Св. Стефан има малък параклис.
Следва големият залив Каваците, където са разположени къмпингите “Веселие” и “Каваците”, поддържаният резерват „Пясъчна лилия” /най-малкият в България/ и природна забележителност „Пясъчни дюни Каваците”
След около 2 км в южна посока се стига до нос Агалина, в края на рида Кукув баир. За да се запазят уникалните скални образувания и специфичната крайморска растителност и животински свят, местността е обявена за природна забележителност през 1980 г.
На около километър на юг е разположено ваканционното селище “Дюни”, което се слави с най-хубавия плаж в района. Непосредствено след ВС “Дюни” крайбрежният път минава покрай блатиста местност с лагуната “Алепу”, което преведено на български език означава “лисиче блато”. Тя е разположена успоредно на едноименния залив между нос Даляна и нос Хумата. Тук са намират защитените местности “Блато Алепу” и “Пясъчни дюни Алепу”. Блатото се обитава от десетки видове водни животни и над 100 вида водорасли. Тук гнездят десетки видове птици. Лагунните утайки и тините, които ги образуват, имат лечебен ефект. Пясъчната коса на лагуната е втората по дължина по българското Черноморско крайбрежие.
След като се прехвърли Андрея баир, се навлиза в района на лагуната “Аркутино”, което означава “мечо блато”. От морето я отделя пясъчна коса. Лагуната представлява блато с бели лилии и друга епифитна растителносст, разположено сред гора от лонгозен тип. По маркирани дървени пътеки може да се стигне до находищата на водни лилии. През 2006 г. започна създаването на ботаническа градина, с цел да се запазят тези уникални растителни съобщества.
Срещу лагуната “Аркутино” и нос Хумата е остров Св. Тома (Змийският остров). Според легенда островът бил свърталище на морски разбойници, които построили тук параклис на Св. Тома. Обитателите на острова се хранели с риба и край параклиса често лъщели рибени люспи и кости. Затова местнити хора решили, че на острова живее змей, и започнали да го наричат Змийски.
В подножието на вр. Бурхама, западно от Аркутино, почти внезапно “изниква море” от огромни каменни валуни, които много наподобяват витошките “морени”. Те имат същия произход и са резултат на т.нар. сферично изветряне на сиенитните скали, развити повсеместно в района.
Пътят минава през малка седловина и навлиза в долинта на р. Ропотамо. През 1992 г. тя е обявена за природен резерват по т. нар. Рамсарска конвенция. Включва в границите си съществувалите преди това природен парк “Ропотамо” (резерват “Водни лилии”) и резерватите “Змийски остров”, “Аркутино” и “Морски пелин”. В околността се намират и красивите скалисти носове Коряка, Св. Парашкева и Маслен нос, отделени от малки и уютни заливчета. На една от картите на египетския географ Птолемей на това място е посочен град Тонзос на Понта, като на 50 м над морското ниво се намират останките на старото селище Ченге. По маркиран път през рядка дъбова гора след около 500 м се стига до прекрасна слънчева поляна, където величествено се издигат няколко огромни скални къса. Мястото, известно като тракийско светилище Беглик Таш, е описано за пръв път от Карел Шкорпил.
На юг от това мистично място, в един от най-красивите заливи на българското Черноморие, е разположен къмпинг “Перла” – бързо развиващ се рекреационен комплекс. Тук плажната ивица, развита върху пясъчна коса, преминава в плътен зелен масив и в блатото “Стомополу”. След около 1,5 км се достига град Приморско.